Хондроитин сулфат

Хиалуроновата киселина е линеен неразтворим полимер. Хиалуроновата киселина е един от най-разпространените мукополизахариди / глюкозамингликани /, синтезиран от всички живи организми, с изключение на водораслите. През 1934г. Palmer и Meyer изолират нов полизахарид от витреуса /стъкловидното тяло/ на телешки очи. Наричат го хиалуронова киселина. Името произхожда от гръцката дума – хиалос, означаваща стъклен. Хиалуроновата киселина изгражда междуклетъчното вещество при бозайниците и може да бъде намерена в множество от човешките органи и тъкани – кожа, клапите на сърцето, стъкловидното тяло на окото, ставния хрущял и синовиалната течност, както в съеденителната, епителна и нервна тъкан. Един 70 кг. човек има приблизително 15гр. хиалуронова киселина в тялото си, като 1/3 от нея за един ден претърпява процеси на дегенерация и ресинтеза. Над 50 % от това съединение се съдържат в кожата. Химичната структура на хиалуроновата киселина е открита от Карл Майер през 1950г. Тя е дълъг, линеен, високомолекулен, неразтворим биополимер, изграден от повтарящи се дизахаридни единици от D- глюкоронова киселина и N–ацетил-глюкозамин, свързани с редуващи се β1-3 и β1-4 гликозидни връзки. В една верига на хиалуроновата киселина може да има 25 000 дизахаридни повторения. Хиалуроновата киселина е член на глюкозамин-гликановото семейство, което включва: хондроитин сулфат, дерматин сулфат, кератин сулфат, хепарин и хепарин сулфат. In vivo молекулата й има маса от 5 000 до 20 000 000 Da. Средното тегло в тялото на човек е 3,5 000 000 Da. От стереохимична гледна точка хиалуроновата киселина е енергетически стабилно съединение. В човешкият организъм хиалуроновата киселина се синтезира от протеини, наречени хиалуран синтази, разположени в плазмената мембрана на фибробластните клетки. Те удължават хиалуроновата молекула чрез добавяне на захари към редуциращия край на полимера. Хиалуроновата дегенерация се осъществява от ензими, наречени хиалуронидази. При човека те са 7 типа, като някои от тях имат туморосупресорно /тумороподтискащо/ действие. Полизахаридите се катаболизират локално или посредством лимфата достигат до лимфните възли или чрез общата циркулация достигат до чернодробните синуси и там се очистват от ендотелните клетки. Хиалурон - дегенерационните продукти са олигозахариди и нискомолекулна хиалуронова киселина. Разграждането на хиалуроновата киселина се повишава в присъствието на рибофлавин /В-2/, излагане на ултравиолетова радиация и вируси. Дълговременното излагане на някой от тези фактори може да доведе до преждевременна деструкция на съединителната тъкан.