Иглика (Primula) е род обхващащ около 400-500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae, като голяма част от тях са хибриди. Заради ранният ѝ пролетен цъфтеж в Русия са ѝ дали името Първоцвет. Игликата е най-разпространеното градинско цвете в България. С разнообразната си цветна палитра, игликата е колоритно градинско цвете. Някой от хибридните сортове са с цветове, надминаващи 4-5 см в диаметър. Примулата има късо нишковидно коренище. Стеблата са обикновено изправени и къси, или почти липсващи при някои видове. Листата са назъбени, с леко продълговата до яйцевидна форма, мъхести и набръчкани, захванати в розетка в основата на стеблото на растението. Цъфти от февруари до май. Цветовете са петделни и съставляват право или наведено съцветие на върха на растението, или са единични в центъра на стъблената розетка. Плодът представлява многосеменна кутийка. Игликата произхожда от умерените зони на северното полукълбо. В България са известни 8 вида иглики в диво състояние, като 4 от тях са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Срещат се в ливадите и в подножието на предбалканските и балкански райони. Отглежда изключително лесно и дори и да не се полагат особени грижи за нея цъфти всяка пролет. Желателно е редовно поливане през лятото. За лечебни цели се използват коренището и корените, цветовете и листата. Притежават отхрачващо и диуретично действие. Засилват стомашната секреция. Действа успокоително и на нервната система.