Мента

Мента (Mentha) е род многогодишни тревисти растения от семейство Устноцветни. Разпространена е главно в северния умерен пояс. В България се срещат около 9 вида с многобройни вариации, от които се отглежда M. piperita - черна мента. Стъблото е клонесто, високо около 0.70m, четириръбесто, листата са прости, продълговати, остро назъбени. Цветовете са червеникавовиолетови, събрани в класовидни съцветия; семената са дребни. Всички надземни части на растението съдържат етерично масло с главна съставна част ментол (45-65%). От надземната маса получена от 1 декар, прибрана в пълен цъфтеж през слънчево време, се получава при парна дестилация около 3-5 kg. етерично масло. В България се култивира по поречията на реките Марица, Тунджа, Вит и др. Използването на ментата като алтернативна култура се състои в а ментов лист, предназначен за износ или за употреба като трапезен чай. При подходяща агротехника и неполивни условия, добивите са около 150 - 200 кг/дка. При фамилни площи с малък размер и много добро торене и поливане, добивите са над 300 кг/дка. За фамилни терени оптимумът е 10 - 50 дка. При добив 400 кг сух ментов лист приходите са от порядъка на 640 - 800 лв. бруто доход от декар, в зависимост от цената на изкупуване по време на сезона.