Сминдухът (Trigonella foenum-graecum) e едногодишно растение от семейство Бобови, известно с подправката, която се прави от семената му. Стъблото е кухо и достига на височина от 30 до 60 cm. Плодовете са шушулки с дължина 10–15 cm и съдържат 10–20 семена.
Ето тук повече за тригонела фенум-грекум (Trigonella foenum-graecum) - както е официалното име на това растение, като в превод от древно-гръцки това в най-общи линии значи "гръцко сено".
Родината на чимена са земите около Средиземно море, но той е познат и в Китай, Индия и Северна Африка. Семената му са използвани като подправка и лечебно растение от египтяни, гърци и римляни. Египетските воини са го ползвали като напитка преди битка.
Градинския сминдух се отглежда у нас предимно заради семената. В различните български фолклорни области е наричан като: сминдох/сминдол/сминдул/сминдулче, дулче/дулчец/дилчец, тилчец/чилчец/чилмен, чимен/чимной/чимпой/пой, крива мерудия, рогата чубрица, гръчка трава(гръцка трева)/гръчко сено (гръцко сено).
В съвременния книжовен български език е прието с 'чимен' да се назовават само семената на сминдуха или подправката получена от тяхното смилане на прах. С името 'Сминдух' се назовава цялото разстение, или зелените му части, които се ползват като зелена подправка.
Най-популярна конотация на сминдух е с изсушената и стрита ароматна подправка, която в този вид е една от основните съставки в традиционната българска смес от подправки - "шарена сол". При нас за шарена сол се ползва предимно полски сминдух — Trigonella caerulea .
В други страни се ядат и кълновете, свежата листна маса се слага в картофена яхния.
Латинското име на чимена “foenum graecum” означава “гръцко сено”. Етимологията е запазена в много езици, например в английското “Greek hay”, словашкото “Senovka gr?cka”, хърватското “Gr?ko sijeno”, както и в преходни българо-сърбохърватски диалекти (торлашки говор, у-говори), където освен като грчко сено се нарича и грчка трава (гръцка трева).
Въпреки силната асоциация с Гърция, класическото гръцко название на чимена – “телис” е изчезнало без следа в съвременните езици. С едно изключение – алтернативното българско име на сминдуха – “тилчец”.
Семената на тригонела фенум грекум е точно известният ни чимен, са бежово-кафеникави. Те са много твърди, с формата на тетраедър или пирамида със стени — равностранни триъгълници. Затова се казва и тригонела. По големина, семената на чимена са по-малки от дребна леща, но по-големи от тези, на сусама.
В кулинарнията се ползва като подправка и за естествен оцветител.
В България не е много популярен, но сред турци, арменци, гърци, както и из арабския свят, чименът е известен и широко употребяван. При арменците е прието, че ароматът му е толкова наситен и силен, че след консумация на чименова паста, в деня на консумация и на другия ден да не се ходи на гости, защото ароматът е толкова силен, че се излъчва и през кожата.
Арменската 'чименова паста' е приета за традиционен овкусител, наричан от другите народи и като армнеска горчивка (заради външния вид, който е подобен на горчицата и цвета, вариращ от жълтеникав до охравобежов). На вкус обаче е повече пикантнолютива, със стипчиви нотки повече към киселонагарчащ, отколкото към обичайно горчиво. Поради изключително силния и пикантен аромат, чименът (и съответно тази подправка) се използва в много малки количества.
Чименът присъства и в грузинския микс от подправки, наречен “кмели-сунели”.
Малки количества чимен се съдържат в почти всяко индийско къри.
Ароматните семена с горчив вкус са основно съставка на сместа “панч форон” от Бенгал.
Чименът на прах се използва в смесите за кайзероване , пастърма и в саламите, защото не си сменя вкуса при обработка (варене, пушене).
Тази употреба е пряко свързана със силното му антисептично действие.