Драка

Драка

Драката (Paliurus spina-christi) е двусемеделно растение, единствен вид в род Paliurus на семейство Зърникови. Други негови наименования са джигра, чалùя, черен трън. Драката е бодлив храст със силно разклонено от основата стъбло, високо 2-3 m. Разпространен е в низините и предпланините почти в цяла България, до към 600 m надморска височина, из храсталаци и разредени дъбови гори. Плодът е суха, полусферична, неразпуклива костилка, обкръжена по средата с дисковидно, вълнообразно по края, крило. Цъфти от юни до септември, плодовете узряват от юли до ноември, когато е и времето за събиране на дрогата. Плодовете съдържат рамноглюкозиди, познати във фармацията като очистителни на дебелото черво. Използват се във вид на отвара. Българската народна медицина препоръчва драката за "пречистване на кръвта", като пургативно средство при екземи, за лечение на високо кръвно налягане. В големи дози билката дразни силно храносмилателния канал и бъбреците.