Гинко билоба (Ginkgo biloba) е семенно растение, единственият съществуващ и днес вид в отдел Гинкови (Ginkgophyta), род Гинко (Ginkgo), поради което много често се нарича с родовото си наименование. В продължение на векове се смята, че е изчезнал в дивата природа, но в наши дни е установено, че се среща в ограничен район в Източен Китай, въпреки че дивият статут на тези дървета е спорен. Гинко е средно голямо широколистно дърво, високо до 20-35 m, като отделни екземпляри в Китай са достигали повече от 50 m. То често има остра корона и дълги неподредени клони. Корените са дълбоки и дървото е устойчиво на вятър и сняг. Образува голямо количество скъсени клонки, по които розетковидно се нареждат листата. По удължените клонки листата са единично разположени. Те са с много характерна ветриловидна форма, обикновено врязани на върха и оттам идва епитетът "biloba", т.е. "двуделен". Листата имат много характерно архаично жилкуване - всяка жилка, навлизаща от листната дръжка в листната петура, се разклонява вилообразно на две, след това всяко разклонение още на две и т.н. докато разклоненията достигнат ръба на листа. Такъв тип разклоняване се нарича "дихотомно" или "дихотомично". През есента листата стават ярко жълти, след което падат, понякога само за 1 до 15 дни. Гинко е двудомно растение, което означава, че на един индивид има репродуктивни органи само от единия пол, така, че индивидът може да бъде или женски, или мъжки. Мъжките репродуктивни органи - макроспорофилите - са събрани в ресовидни съцветия. Женските - семепъпките - се залагат по 1-2 на дълга дръжка. След опрашването от тях се развиват семената. Те са едри (колкото едра маслина), с месеста обвивка, която при узряване на семената ферментира и издава неприятна миризма. Семената в някои страни (Китай) се обработват със солена вода и се използват за храна. Съчетанието от устойчивост на болести и неподатлива на насекомите дървесина правят дърветата гинко много дълголетни, като за някои екземпляри се твърди, че са на повече от 2500 години. Гинко се култивира у нас от края на 19-ти век. Първите засадени дървета растат и до днес в градината при Докторския паметник (зад Народната библиотека), както и на входа на АГ "Шейново" и на площад "Свобода" град Добрич. Отделни индивиди от него могат да се видят в почти всеки парк в различни градове на България. Съществуването на растението Гинко билоба може да бъде проследено назад в земната история до юрския период. По времето на динозаврите, гинкото се е срещало върху голяма част от сушата и дори след като много други видове изчезнали, това растение се е запазило непроменено - чак до наши дни.