Копърът (Anethum graveolens) е едногодишно растение с кратък живот, което се използва за подправка на ястия и като съставна част на някои медикаменти. Още древните римляни считали, че копърът има тайнствена, чудодейна сила. Старите гърци демонстрирали благосъстоянието си като горели ароматно масло от копър. Гладиаторите получавали храна, обилно подправена с копър, за да бъдат силни и издръжливи. В древен Вавилон го отглеждали с лечебна цел. Там цар Мардукапалитина II уредил градина, където между другите лечебни растения отглеждал и копър. В Европа е на почит от времето на Карл Велики (IX в.). По-голяма популярност добива през XVI век във Флоренция и Болоня по времето на Катерина Медичи. Използвали го като съставка при приготвянето на любовен елексир, а също и при предпазване от черна магия.