Лактобацилус булгарикус

Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus (до 1984 г. известна като Lactobacillus bulgaricus - Лактобацилус булгарикус) е една от бактериите, използвани за производството на кисело мляко. За първи път е индентифицирана през 1905 г. от българския доктор Стамен Григоров. Бактерията се храни с лактоза и произвежда млечна киселина, която се използва за съхраняване на млякото. Лактобацилус булгарикус е кръстена на България — страната, в която за първи път е открита и използвана. Бактерията се среща свободно в природата на България. При попадане в мляко и при определени условия бактерията причиняват естествена млечнокисела ферментация, водеща до получаване на това, което наричаме кисело мляко.