Кориандърът (Coriandrum sativum) едногодишно тревисто растение, което се използва широко като подправка в средиземноморската, индийската, латиноамериканската и близко- и далекоизточната кухня. Всички части на растението могат да се ядат, но пресните листа и сушените семена се използват най-често в кухнята. Листата имат вкус, силно различаващ се от този на семената. Пресните листа са необходима съставка в много азиатски и мексикански сосове и зеленчукови пюрета. Популярен е в Латинска Америка и е съставка на мексиканското гуакамоле. Нарязани на ситно листа от кориандър се използват и за гарниране на различни ястия, но не бива те самите да бъдат готвени, защото топлината бързо унищожава аромата им. Натрошените семена имат лимонов вкус. Описват го също като топъл, орехов, пикантен или дори портокалов. Обикновено се сушат, но могат да се ядат и зелени. Смлените семена от кориандър са важна съставка на кърито. Кориандърът е важна съставка и на някои колбаси (наденици) в Германия, Холандия и Южна Африка. Смята се, че кориандърът произхожда от областта на Средиземноморието и Югозападна Европа. Някои смятат, че използването му е започнало още около 5000 г.пр.н.е. и има доказателства за използването му от древните египтяни. Споменава се и в Библията (Изход 16:31). Листата и семената на кориандъра са били широко използвани в средновековната европейска кухня поради качеството му да подобрява вкуса на развалените меса чрез „маскиране“ на вкуса на развалено. Името на кориандъра — лат. coriandrum, за първи път забелязано у Плиний Стари, на гръцки е корианон (κορίαννον), сега колиандро (κόλιανδρο) и идва от корис (κόρις) — дървеница и анон (αννον) — анасон и е свързано с мнимото подобие на миризмата на смачканите листа на характерната миризма на дървеници (който е почти забравен в съвременния свят на инсектицидите).